СОБСТВЕНАТА НИ РОЛЯ В ПРОБЛЕМА – ОБЩУВАНЕ В ДВОЙКАТА

Неудовлетворението от брака и съвместното съжителство може да остане продължително, не само заради проблемите, но и заради начините, по които двойките се опитват да ги решават. Както казват специалистите има някои обичайни примери, при които „лекарството“ удължава болестта:

- Съпругът не обича да разкрива чувствата си предпочита „разума“ пред емоциите. Това отчайва съпругата му и предизвиква изблик на емоции. Нейната емоционалност го стряска и го подтиква да разговаря разумно с нея и да запази чувствата си за себе си.

- Съпругата мисли, че съпругът й „крие нещо“, разпитва го и анализира поведението му. Той негодува срещу това, започва да говори по-малко и да се изплъзва, което затвърждава убеждението й, че той крие нещо от нея.

- Понеже не обича конфликтите, съпругът избягва да обсъжда очевидния брачен проблем със съпругата си и съответно, тя е ядосана и наранена от отдръпването му. Напрежението помежду им нараства и той се дистанцира все повече.

Макар, че е обичайно да хвърляш вината за брачния проблем върху партньора си, истината е, че повечето брачни конфликти са взаимосвързани по природа. Тоест поведението и реакциите и на двамата затвърждават неудовлетворението. Един от начините да разберете дали с партньора ви сте попаднали в порочен кръг е първо да определите дали имате противоположни черти. Дали единият от вас е отговорен по отношение на парите, а другият безотговорен например? Неотстъпчив/отстъпчив? Скучен/атрактивен? Подреден/ немърлив? Общителен/стеснителен? Спонтанен/планиращ всичко? Хабите ли време и енергия в опити да промените партньора си? Ако да, вероятно само затвърждавате тъкмо чертите, които се опитвате да промените. Това не означава, че и двамата сте еднакво отговорни за настоящия проблем. Възможно е единият от вас да е много по-неразумен, неотстъпчив, неотзивчив или груб. Вероятно за преодоляването на проблема другият ще трябва да предприеме повечето промени. И все пак, независимо дали сте или не сте създали проблем с партньора си, вероятно несъзнателно допринасяте за поддържането му. Друг начин да разберете дали с партньора ви сте в капан е, да прозрете, че продължавате да водите безплодни спорове все за едни и същи неща. Ако правите същото като преди, нищо няма да се промени.

Не се дръжте отбранително – Когато се държим много отбранително, партньорът отрича всякаква отговорност по отношение на проблема или отвръща на оплакването ви с нещо от рода на „Аз? Ами той/тя?“. Заелите отбранителна позиция хора се възприемат като невинни жертви: проблемът е по вина на някой друг. Отбранителната позиция обикновено засилва раздразнението на другия и го прави по-агресивен, така че оплакването ескалира в кавга. Макар да е вярно, че някои хора много лесно заемат отбранителна позиция, нивото на отбранителност обикновено съответства на нивото на атаката. Оплакването често води до слаба самозащита или липса на такава. Но суровата критика /при която единият бива атакуван за някакво провинение/ почти винаги поражда реакция на отбрана. Ако партньорите редовно си отправят лични нападки, тогава дори и дребното оплакване може да бъде възприето за лично оскърбление. За да намалите отбранителността, всеки партньор трябва да е готов да види и признае ролята си във всеки проблем. За целта никой от двамата не бива да бъде нападан. Атаките обикновено се характеризират с такива прояви:

- рязък тон

- подигравателна усмивка или някакъв друг невербален жест, който показва презрение или отвращение

- критики не към действията на човека, а към характера или индивидуалността му / например „Ти си лъжец“/

- употреба на обобщаващи думи и фрази като „Ти винаги….“, „Ти никога….“, „Всеки път….“

- лични оскърбления

- словесни или физически заплахи

- отказ истински да изслушаш другия

Никой диалог няма да бъде продуктивен при наличието на някое от горепосочените действия. Или атакуващият трябва да спре, или атакуваният – да излезе и да възобнови разговора по-късно, когато страстите се успокоят. Обвиненията са друг начин да попаднете в капан. Щом обвиняващият определи партньора си като мързелив, безчувствен и тн., това означава, че той не помисля за собствената си роля в проблема. Тогава обвиненият партньор се чувства несправедливо критикуван и войната започва. Обвиняващият обикновено се оттегля с презрение точно когато, другият е готов да реагира. В резултат партньорите не работят върху проблема едновременно. След известно време обвиняващите виждат единствено доказателствата, които подкрепят негативните им виждания за техните партньори, избирателно игнорирайки доказателствата за противоположното. Очевидно е нужно да престанете да се обвинявате и да спрете да използвате болезнени методи за „решение“.

Как да действаме:

1. Да заявим пред себе си сегашния си метод за решаване на брачния проблем, например: „Отбягвам секса за да му покажа колко съм ядосана.“, „Започвам да мърморя когато, той ми говори за да ме остави на мира.“ и тн. Повторете твърдението си на глас пет пъти. Сега отговорете не въпроса: Действа ли то? Ако отговорите с „не“, изпробвайте друг вариант на решение.

2. Практикувайте изкуството на преименуването. Повечето действия мога да бъдат класифицирани като негативни или позитивни в зависимост от настроението ви. Най-вероятно ще намерите собствените си действия за по-оправдани от тези на партньора ви. Приложете спрямо него същият стандарт.

3. Приемете, че партньорът ви се държи по начин, който смята за подходящ и в интерес на всички. Представете си, че той се държи по предизвикващия неодобрението ви начин, но вие реагирате по-мило. Представете си го съвсем ясно. Как успяхте да си  представите, че реагирахте различно? Направихте го като променихте мисленето си.

4. Помислете два пъти – Ако смятате, че ви отправят несправедливи квалификации или обвинения, първо вижте дали те не са основателни. Ако да, признайте си го. След това може да посочите с кое не сте съгласни.

5. Предвидете изключения от правилото – С партньора ви невинаги действате непродуктивно. Заедно предвидете на кои сценарий няма да реагирате по проблематичен начин и кои фактори ще допринесат за това. Когато предвиждате изключения от правилото, и двамата си давате по-добра сметка за обикновено автоматични поведенчески модели. Ще го осъзнаете, ще ви бъде по-лесно да ги промените.

Не негативното поведение на партньора ви само по себе си създава трудности. Вашите мисли за поведението му ви карат да се чувствате разстроени. Ако въпреки усилията ви, някое решение не сработи, знайте, че и да продължавате както е било до сега, също е не ефективно.

Публикувано в личностни взаймоотношения, личностно развитие и самоусъвършенстване. Постоянна връзка.

Comments are closed.